18-годишната посрещачка Йоанна Атанасова дебютира за ЦСКА през този сезон. Тя се завърна в родното първенство, след като стартира кампанията в унгарския УТЕ Будапеща. Талантливата волейболистка е сестра на национала Мартин Атанасов, като говори за сайта на ЦСКА както за предстоящия сезон с „червените“, така и за отношенията със своя брат, който вече е водещ състезател на представителния ни тим.
Йоанна здравей. Как се чувстваш като част от отбора и как ти се вижда дотук сезона за ЦСКА?
– Аз съм от два месеца тук и пристигнах с голямо удоволствие. Всички ме приеха с голяма усмивка и топлота. Щастлива съм да бъда част от този отбор. Честно казано не ми хареса начина, по който завършихме първия полусезон. За съжаление приключихме със загуба от Казанлък, но смятам, че новият полусезон ще започнем добре. Имам добро предчувствие. И с нови сили ще атакуваме медалите.
Как се стигна до твоето привличане?
– Аз бях в чужбина, в Унгария. Бях в отбора на УТЕ Будапеща. Но се върнах в България поради лични причини. Дойдох да тренирам с ЦСКА и треньорите разговаряха с мен. Не дадох отговор веднага, тъй като не бях сигурна дали ще оставам в България. Но след като реших, че ще продължа кариерата си тук, бързо се разбрахме и смятам, че е за по-добро.
Как ти се струват момичетата и какви са шансовете според теб да постигнете нещо наистина значимо?
– Приеха ме много добре в отбора. Всички са много мили. Смятам, че имаме много задружен отбор. Можем спокойни да вземем медал тази година. Надявам се да играем финал за купата – не е невъзможно. Всяка една от нас може да го постигне това нещо. Надявам се да се класираме добре в първенството.
Финал за купата обаче преминава с победа над настоящия носител Марица при евентуален полуфинал. Стига преди това да не подцените и Берое…
– Да, разбира се, не трябва да бързаме и да изпреварваме събитията. Но ако победим Берое, ще излезем срещу най-добрия отбор. Нямат загуба вече много години в първенството. Смятам обаче, че не е невъзможно, точно от нас да дойде първата им загуба, тъй като всяка една от нас може да го направи. А като се съберем заедно можем да ги победим. Разбира се ще видим, но смятам, че не е невъзможно това.
Ти си от спортно семейство. Брат ти вече се утвърди в мъжки състав на националния отбор. Говорите ли си често за волейбол с него?
– Да разбира се. Често. Когато имам някакви колебания, дали за отбор или за неща от играта ми, които не се получават, обичам да говоря с него. Тъй като винаги ме мотивира и ми дава много ценни съвети относно волейбола. Не само за играта, но и за други неща.
Предполагам и ти като него мечтаеш за място в женския национален отбор?
– Да, разбира се. Това е мечтата ми да попадна в националния отбор.
Ще ти помогне ли ЦСКА за осъществяването на тази мечета? Както и ти съответно на ЦСКА за целите, които клубът си е поставил?
– Наистина се надявам, че ще мога да помогна на отбора и се надявам той да ми помогне на мен. За развитието ми по-напред в кариерата. Надявам се годината да бъде успешна и здрава, най-вече.