Волейболен клуб ЦСКА

Клубна история

  •  5 май 1948 г.

    Създаване на "Септември при ЦДВ"

    На 5 май 1948 г. се създава спортен клуб "Септември при ЦДВ", който обединява седем клуба по различни спортове, включително и волейбол. Негов наследник са последователно волейболните отбори на ЦДНВ, ЦДНА, ЦСКА, ЦСКА "Червено знаме", ЦСКА "Септемврийско знаме" и пак ЦСКА, които в периода 1948 – 2004 г. печелят общо 26 титли при мъжете и 15 при жените и 16 купи на България при мъжете и 15 при жените. Абревиатурата на клуба "ЦСКА" означава "Централен спортен клуб на армията".

    В годината на възникването си отборът печели шампионската титла, като волейболистите положили основата на ВК ЦСКА са Костадин Шопов (играещ треньор на отбора), Драгомир Стоянов, Митко Димитров, Димитър Еленков, Константин Тотев, Иван Иванов, Димитър Димитров, Петър Шишков, Александър Велев, Милко Караиванов (впоследствие треньор на мъжките и женски гарнитури).

  • 1969 г. - 1976 г.

    В продължение на няколко десетилетия ЦСКА се утвърждава като запазена марка за професионални успехи в сферата на волейбола, известна както в национален така и в световен мащаб.

    Доказателство за това са спечелените съответно през 1969 г. и 1976 г. КЕШ и Купа на купите от мъжкия състав на ЦСКА. Първата европейска титла на ЦСКА (1969) е на практика и първото по рода си отличие спечелено от български мъжки тим в областта на колективните спортове. В историята на българския волейбол то допринася за сериозното популяризане на този вид спорт в България, като в допълнение вдъхва солидна доза увереност във възможностите за развитието му в страната. Факт, който получава потвърждение още на следващата година, когато в София се провежда световното първенство по волейбол, на което българският национален отбор заема второто място, а за най-добър играч на турнира е избран Димитър Златанов. С този успех започва фактическото утвърждаване на националния ни тим в световен мащаб, ползващ се и до момента с изключително добро име в международното поле.

  • 1979 – 1984 г.

    Европейските отличия при жените в периода 1979 – 1984 г. (КЕШ 1979, 1984 г.; КНК 1982 г.) издигат престижа на женското направление в клуба и поставят началото на сериозна доминация на ЦСКА във вътрешния шампионат през 80-те години на миналия век. Освен всичко друго успехите на ЦСКА в периода 1978 – 1980 г. са прелюдия и към Европейската титла на България от Европейското първенство в София през 1981 г.

    От тази гледна точка спокойно може да се твърди, че състезателите на ЦСКА винаги са били колосите на националните отбори на България. През годините клубът допринесе за реализацията на няколко талантливи поколения волейболисти, превърнали се в живи легенди на българския волейбол. Сред тях са Д. Златанов (спечелил 8 шампионски титли), Ив. Иванов, Д. Каров, Ив. Сеферинов, Ив. Николов (спечелил 8 шампионски титли като състезател и 5 шампионски титли като Старши треньор на ЦСКА), Борислав Кьосев (спечелил най-много шампионски титли - 9), Л. Ганев, Н. Иванов, В. Тодоров, Ал. Попов, К. Тодоров и много др. При жените не бива да бъдат пропускани незабравимите мигове с червения екип на М. Минева, М. Стоева, Р. Каишева, Е. Шаханова, Ц. Божурина, В. Стоянова, В. Николова, П. Натова, Е. Пашова, М. Кьосева, В. Харалампиева, Десислава и Елица Никодимови, А. Зетова, Н. Маринова, В. Борисова и др.

  • Днес

    Неоспорими са заслугите към развитието и утвърждването на ВК ЦСКА от страна на треньорските щабове. Поколения треньори в своята работа със състезатели и подрастващи дадоха основание да се заговори за школа на ЦСКА и най-вече за българска волейболна школа. Семейство Шаханови, Димитър Димитров, Милко Караиванов, Васил Симов, Иван Николов, Димитър Каров, Мария Минева, Верка Николова, Стефан Христов, Александър Попов, Катя Марашлиева и много други. Шаханови създадоха поколението на Стоева, Стоянова, Каишева. Васил Симов го доразви, полагайки основата за развитието на ново съзвездие от състезатели като Пашова, Харалампиева, Деси Никодимова, Мила Кьосева, Бонева и др. При мъжете той откри и изгради волейболните величия Иван Николов, Борислав Кьосев, Стефан Соколов, Стефан Петров, Стоян Гунчев, Петко Петков и др. Неуморим до последния си дъх Иван Николов бе учителят на поредните таланти от школата на ЦСКА - Елица Никодимова, Антонина Зетова, Юлия Иванова, Нели Маринова, Валя Борисова, Лариса Симеонова, Петя Попова и др.

    От тази гледна точка спокойно може да се твърди, че състезателите на ЦСКА винаги са били колосите на националните отбори на България. През годините клубът допринесе за реализацията на няколко талантливи поколения волейболисти, превърнали се в живи легенди на българския волейбол. Сред тях са Д. Златанов (спечелил 8 шампионски титли), Ив. Иванов, Д. Каров, Ив. Сеферинов, Ив. Николов (спечелил 8 шампионски титли като състезател и 5 шампионски титли като Старши треньор на ЦСКА), Борислав Кьосев (спечелил най-много шампионски титли - 9), Л. Ганев, Н. Иванов, В. Тодоров, Ал. Попов, К. Тодоров и много др. При жените не бива да бъдат пропускани незабравимите мигове с червения екип на М. Минева, М. Стоева, Р. Каишева, Е. Шаханова, Ц. Божурина, В. Стоянова, В. Николова, П. Натова, Е. Пашова, М. Кьосева, В. Харалампиева, Десислава и Елица Никодимови, А. Зетова, Н. Маринова, В. Борисова и др.

Зала на славата

stefan-hristov

Стефан Христов

Стефан Христов е роден на 03.04.1942г. в София.Баща на друга легенда на ЦСКА - Пламен Христов.

Състезателна дейност

Започва да тренира волейбол в Славия София на 14 години и цялата му кариера на състезател преминава в белия клуб. Със Славия Стефан Христов е носител на Купа на България. Майстор на спорта.

Треньорска дейност

Стефан Христов стартира дейността си като треньор в ЦСКА през1978г. През ръцете му минават десетки армейски волейболисти, които са направили първите си крачки във волейбола, именно под негово ръководство. Негови състезатели са гръбнак на ЦСКА и на националния отбор години наред.

Успехи с отборите на ЦСКА

Над 20 титли при юноши и младежи в ДЮШ на ЦСКА.

Освен в ЦСКА Христов работи и с националните гарнитури за младежи от 1984г. до 1990г. Момчетата, тренирали дълго под негово ръководство, спечелиха през 1991г. Световната титла за юноши от първенството в Кайро.

raicho-shahanov

Райчо Шаханов

Райчо Шаханов е роден 21.01.1923 в София в аристократична фамилия, още от малък той има спортни наклонности, но голямата му любов се оказва волейбола, на който посвещава целият си живот.

Състезателна дейност

С отбора на “Раковски” София Райчо Шаханов печели титлата на България на Първото държавно първенство през 1942г. През следващата 1943-та също става шампион с РР-43 (Раковски-Родина 43). На игрището на “Раковски” в квартал “Лозенец” в София, той среща бъдещата си съпруга Фанка и по-късно заедно създават волейболната школа “Шаханов”. Райчо е състезател и на националния отбор на страната до 1948г. Носител е на бронзов медал от първата Балканиада в Букурещ 1946 г., и на бронзов медал от Балкано-средноевропейско първенство 1947 г. в Тирана.

Треньорска дейност

От 1961г., е треньор в спортен клуб “Септември” София, а от 1969 г до края на работната си кариера е треньор в ЦСКА заедно със съпругата си Фанка Шаханова. Бил е треньор на женския представителен отбор на България и на девическите национални тимове. Създава много елитни състезателки за националните състави като Павлина Стоименова, Снежана Борисова, Мария Вучкова, Анелия Захариева и др. Като треньор на женския състав на ЦСКА от 1972 до 1978г, Райчо Шаханов поставя базата на големите успехи на този тим. През 1973г. съставът е изграден от млади волейболистки още гимназиални ученички като Мая Стоева, Румяна Каишева, Елена Шаханова, Верка Стоянова, Катюша Ничева . С подкрепата на опитните Мария Минева, Лиляна Йосифова и Снежана Борисова, печели сребърните медали в първия турнир за Купата на Купите на Европа, което е и първото международно клубно отличие за армейския спорт по волейболна женска линия. За сезона 1975-1976 пак в същия турнир е отново втори, а през следващия печели бронза. През 1976г печели с ЦСКА на Купата на България. Неколкократен сребърен медалист от шампионата на настраната, отборът ръководен от Бате Райо е на прага да спечели титлата на България за 1977г. В един много емоционален и на високо техническо ниво финал ЦСКА загуби с 2:3 гейма от “Левски –Спартак”. Така, армейките остават отново вицешампионки на страната , след което , Райчо Шаханов се оттегля от треньорското поприще и се отдава на волейболната наука в Научния център на ЦСКА, като междувременно през 1980г получава държавен Орден за заслуги заради свои национални състезателки, спечелили бронзовите волейболни медали на Олимпиадата в Москва .

Todor-Simov

Тодор Симов

Роден на 08.03.1929 г. в град Перник.

Образование

Началното си образование завършва в родния си град, а средното в град София в Първа мъжка търговска гимназия. През 1947 г. завършва курс за инструктор по баскетбол и гимнастика. През 1954 г. завършва двегодишна треньорска школа при ВИФ „Г.Димитров”. През 1961 г. завършва висше образование в ВИИ „К.Маркс” град София.

Състезателна дейност

От ранна възраст практикува и участва в различни първенства по волейбол, баскетбол, лека атлетика, висок скок, плуване – бруст, водна топка и тенис на маса. От 1948 г. основен спорт му е волейбола и с мъжкия отбор на „Рудничар” Перник постига 5-то място на Републиканско първенство. През 1949 г. треньора Коста Шопов му осигурява работно място в ЦДНВ – София като счетоводител и е включен в армейския мъжки волейболен отбор, с който печели първата шампионска титла. Военната си служба отбива в спортната рота на МНО и с отбора на ЦДНВ се класира на следните места - 1950 г. – 3-то място; 1951 г. – 4-то място; 1952 г. – 4-то място.

Връща се в родния си град и с отбора на „Миньор” Перник печелят бронзови медали през 1953 г. и златните медали през 1954 г. и 1955 г. Следващата година 1956 се връща в град София и се състезава за спортно дружество „Червено знаме” и отбора заема 6-то място. През 1957 г. е привлечен като трудов офицер (младши лейтенант) към ГУСВ и с волейболния мъжки отбор на „Славия” София печелят сребърните медали в шампионата и са носители на купата. През 1958 г. съкращават военизираните на Славия и волейболния мъжки отбор се класира на 5-то място, а следващата не е и между финалистите на шампионата. Тодор Симов напуска „Славия” и се връща в ЦДНА, под ръководството на играещия треньор Д. Захариев и през 1959 г. се класират на 4-то място.

Състезател – треньор

От 1960 г. до 1962 г. само с двама състезатели на военнонаемни щатове (В.Симов и Др. Йотов) резултатите са следните – 1960 г. – 4-то място и 1961 г. – 3-то място. Триумфа е през 1962 г. шампионска титла със следния състав – Тодор Симов – треньор, В. Симов и Др. Йотов – инструктори, Д. Каров, Ст. Крайчев и П. Фелдшеров – войници. Това е краят на състезателната кариера на Тодор Симов и началото на треньорската. В клуба настъпва промяна в посока към държавен професонализъм във волейбола и МНО отделя сержантски, старшински и офицерски щатове съобразно спортните резултати. В спортната рота се приемат волейболисти подбрани на конкурси с участието на Българска федерация по волейбол. Така през волейболния отбор на ЦДНА преминават болшинство елитни състезатели, които след уволнението си от военна служба попълват редиците на другите спортни дружества. Резултати са следните – 1963 г. 4-то място; 1964 г. 2-ро място; 1965 г. 5-то място; 1966 г. 4-то място; 1967 г. вече ЦСКА Червено знаме 2-ро място с оформен щат офицери и сержанти има основен състав – В. Симов, Д. Златанов, Ст. Крайчев, Здр. Симеонов, Д. Каров, Ал. Тренев. След сезона ръководството назначава за треньор на отбора М. Караиванов, а Т. Симов отива да работи в чужбина. Работи четири години начело на Националния отбор – жени на Куба. На Панамериканските игри в Колумбия през 1971 г. печели златните медали. Българска федерация по волейбол го изтегля от Куба и му поверява мъжкия национален отбор, с който през 1972 г. на Олимпиадата в Мюнхен печели 4-то място. Оставя мъжкия национален отбор и се връща начело на мъжкия отбор на ЦСКА Септемврийско знаме и с тях печели шампионската титла през 1973 г. След завършване на шампионата ръководството на клуба му поверява отдел „Спортни игри”. Ръководи волейбола, баскетбола, хандбала, хокей на лед до началото на 1978 г. Богатият му организационен и треньорски опит е забелязан от Испанската федерация по волейбол и е поканен за технически директор и треньор на женския национален отбор. В Испания работи четири години и поставя основите на съвременния волейбол чрез многобройни курсове за треньори и практически занятия с национални и клубни отбори. Привлича в Испания български състезатели и треньори като Ив. Байкушев, Ст. Крайчев, Н. Шаралиев, С. Робев, К. Методиев, М.Димитров, Ц. Цанов в авторитетните клубове Реал, Атлетико, Барселона. Връща се в България и се пенсионира през 1980 г. Работи в Българска федерация по волейбол като съюзен треньор и отговаря за мъжкото направление. В сътрудничество с Цветан Павлов се радват на бронзовите медали от Европейското първенство през 1981 г. във Варна. Отново е потърсен като волейболен специалист в чужбина. В Италия е старши треньор на различни отбори – Авелино, Асти Месина, Реджокалабрия, Бари. От 1992 г. се радва на заслужен пенсионерски отдих.

Състезател в националния отбор

През месец декември 1948 г. треньора В.Анков го включва в разширения състав на мъжкия национален отбор за политическия курс в Пловдив, организиран от ВКФС за всички мъжки национални отбори на България. Следват дълги тренировъчни лагери през 1949 г. и спечелването на бронзовите медали на Първото световно първенство в Прага през есента на 1949 г. Следват първите медали от колективен спорт за България: 1950 г. Европейско първенство в София 4-то място; 1952 г. Световно първенство в Москва 3-то място; 1954 г. Световни студентски игри в Будапеща 1-во място с треньор Г. Кръстев; 1955 г. Букурещ 3-то място; 1956 г. Световно първенство в Париж 5-то място; 1958 г. Прага 4-то място.

Отличия и звания

Майстор на спорта, заслужил майстор на спорта, орден „Стара планина” I степен.

Наказания

1950 г. с решение на ВКФС отстранен от мъжкия национален отбор

1955 г. Европейско първенство в Букурещ, с решение на на посланика и водача на отбора А. Бързашки, Т. Симов е екстрадиран за София с влак преди последния ден на първенството, заради оплакване с официална нота от румънската федерация за нецензурни реплики от Т. Симов по време на полуфиналния нач Румъния – България.

1956 г. По решение на Българска Федерация по волейбол е отстранен целия състав и треньори на мъжкия национален отбор, поради слабо представяне (5-то място) на Световното първенство в Париж и тежката загуба от американския отбор.

Международна дейност

Инструктор по волейбол към Международната федерация.

mitko-dimitrov

Митко Димитров

Роден на 25.01.1920 г. в град Стара Загора.

Образование

Средното образование завършва в родния си град през 1941 г. във Военното училище на Негово Величество със звание подпоручик. Получава треньорски права през 1950 г. от треньорската школа към ВИФ „Г. Димитров”.

Състезателна дейност

Практикува и участва в състезания по волейбол, баскетбол, тенис, тенис на маса с училищния и представителен мъжки отбор на „Локомотив” гр. Стара Загора. Като юнкер в град София играе в отбора на „Ботев” – III район (Коньовица).

През 1948 г. Коста Шопов го привлича в отбора на „Септември” при ЦДВ (София). Печелят шампионската титла. Повтарят успеха си през 1949 г. с ЦДВВ (София). В следващите години с армейския отбор се класира:

  • 1950 г. 3-то място с Народна войска
  • 1951 г. 5-то място с ЦДНВ
  • 1952 г. 5-то място с ЦДНВ

Треньорът на националния отбор Валентин Анков го включва в състава за Балканиадата през 1948 г., където тимът се класира на 3-то място. През 1949 г. Митко Димитров е основен нападател в отбора, който печели бронзовите медали на първото Световно първенство в Прага.

През 1952 г. завършва активната си спортно състезателна кариера.

Треньорска дейност

Юношески отбор на ЦДНВ - 2-ро място 1950 г. и 4-то място 1951 г.

Мъжки отбор на ЦДНА -  5-то място 1952 г., 4-то място 1953 г., 2-ро място 1954 г. и 2-ро място 1955 г.

Мъжки отбор на „Спартак” София -  2-ро място 1956 г.

Мъжки отбор на Славия София -  2-ро място 1957 г. и 5-то място 1958 г.

Отново се връща в "Спартак" София, а в следващите години в" Левски Спартак" ръководи мъжкия, женския отбори и отел „Спортни игри”.

През 1979 г. се връща в ЦСКА "Септемврийско знаме" и печели шампионска титла, Купата на Народна Република България и Европейската шампионска купа през 1984 година.

Работи и като съюзен треньор към Българска Федерация по Волейбол.

Треньор е на национален отбор – жени и печели 5-то място на Европейско първенство 1963 г. и 5-то място на Европейско първенство през 1975 г.

Треньор е на национален отбор – девойки и печели 4-то място на Европейско първенство през 1966 г.

Треньор е на клубен отбор в Кувейт и в Барселона. Технически директор на Испанската федерация по волейбол.

Спортни звания и награди

Заслужил майстор на спорта и международен съдия. Носител на орден за храброст като ротен командир през Втората Световна Война.

През 1990 г. е избран за заместник председател на Съюза на възпитаниците на училището на Негово Величество и ШЗО.

Наказания

През Втората Световна Война на фронта е съден за неизпълнение на заповед и помилван от Ген. Вл. Стойчев.

През 1946 г. е осъден на затвор и прекарва „едногодишен трудов стаж” в Старозагорския затвор. Мотивите са „непримирим враг” на Отечествения фронт. Това е показал и на фронта, където за неизпълнение на заповед е съден от военен съд и осъден на доживотен затвор.

През 1950 г. „Лустрацията по произход” направена от БСФС го отстранява от националния отбор в зряла възраст и така остава да се състезава само от името на армейския отбор – ЦДНВ.

milko-karaivanov

Милко Караиванов

Милко Караиванов (1930 – 2005 г.) завършва I-ва мъжка гимназия – София, учи право в Софийския университет и ВИФ “Г.Димитров”, специалност „Волейбол”.

Състезателна дейност

Активно започва да се занимава с волейбол в гимназията и редовно е включван в представителния отбор на многобройните ученически първенства. I-ва мъжка гимназия си беше извоювала име на волейболен център. През 1948 г. треньора Костадин Шопов го включва в мъжкия отбор на „Чавдар”, а по късно ЦДНА. Заедно с тогавашните майстори на волейбола К.Шопов, Др. Стоянов, Д. Еленков, К. Тотев и други печелят шампионската титла. Повтаря успеха си и през 1949 г., когато отбора вече е под името ЦДНВ – София. В следващите години като редовен студент в Софийския университет е включен в представителния отбор на Академик (София). Попада под вещото ръководство на Г. Коматов, но не достига до шампионска титла. След завършване на висшето си образование се състезава с екипа на Червено знаме (София). По същото време започва и треньорската му кариера. Работи с юношески отбори на „Червено знаме”, които редовно се класират на призови места в републиканските първенства. През 1966 г. ЦСКА и Червено знаме се обединяват и той с богатият си опит допринася много армейският клуб да изгради стройна структура при подрастващите. По това време е треньор на младежкия състав на България, който печели сребърните медали на Европейското първенство в гр. Токио през 1969 г. По късно като помощник треньор на мъжкия национален отбор с Д. Гигов отново печели сребро на Световното първенство през 1970 г. Най-успешни години като треньор Милко Караиванов постига с ЦСКА – мъже. Под негово ръководство отбора спечелва 7 шампионски титли – 1968 г., 1969 г., 1970 г., 1971 г., 1972 г., 1981 г. и 1982 г. и през 1969 г. когато ЦСКА – мъже е на върха печели и Купата на европейските шампиони (КЕШ).

Многократно е награждаван с отличия за заслуги към клубния и родния волейбол. Удостоен е със званието „заслужил треньор”.

През 1975 – 1979 г. и 1983 – 1985 г. е треньор на клуб „Ал Ароба” и допринася за повдигане нивото на волейбола в емирство Кувейт.

Като методист и старши треньор при ОС на БСФС на Ловешки окръг (1986 – 1988 г.) подпомага специалистите и състезателите по волейбол за тяхното израстване. С отбора на с. Български извор печели шампионска титла. След това през 1989 г. отново е в ЦСКА като методист по волейбол и допринася мъжкият отбор да достигне финалите на КЕШ.

ivan-nikolov

Иван Николов

Иван Николов е роден през 1956 г.

Още като ученик в Луковитската, а после в Тетевенската гимназия Иван е включен в младежкия национален отбор по волейбол. Като изявен състезател, той е войник в Армейската спортна школа. Срещата с ЦСКА е свързване и оставане завинаги във и със ЦСКА – завинаги в изграждането на големия волейболист, в творчеството на големия треньор, в мисията на големия човек Иван Николов.

Хронологията на чудесните изяви на Иван в ЦСКА блести от способност и борбеност, от майсторство и всеотдайност:

  • Иван е осем пъти републикански шампион с любимия си клуб;
  • Многократен носител на Купата на България с ЦСКА;
  • Носител на Европейската купа на клубните шампиони с ЦСКА;
  • Носител на Европейската купа на националните купи с ЦСКА.

След излизането на легендарния Димитър Златанов от ЦСКА Иван Николов е дългогодишен капитан на отбора на ЦСКА. Иван Николов е духът на отбора – не само като борбеност, рутина и спортно майсторство, не само като основна единица в отбора – той дирижира цялото – и тактически, и психологически. Иван е не само лицето, Иван е душата на отбора.

През 1975 година деветнаисетгодишният Иван тръгва със своя светлина в мъжкия национален отбор. Историята на българския волейбол е богата с блестящата му игра на много европейски и световни състезания с националния отбор:

  • два пъти Иван е бронзов медалист на европейско първенство под ръководството на треньора Васил Симов;
  • има 5-то място на световно първенство в Аржентина;
  • участва на две Световни купи в Япония

Той прави пълен олимпийски цикъл за Олимпиадата в Москва и е олимпийски вицешампион от Москва ’80, под ръководството на треньора Тодор Пиперков.

Класира се на олимпийската квалификация в Барселона за олимпиадата в Лос Анжелис ’84. От 1984 до 1988 година Иван Николов показва професионалното си майсторство в италианския шампионат. Две години играе във втора „А” група, класира отбора си Zip Jeans на първо място в групата, с което осигурява скока му в „А” група. Като играещ треньор на Zip Jeans Иван нарежда отбора си на 5-то място в първа „А” група в елитния италиански шампионат за 1988 година.

От 1988 до 1992 година Иван Николов е треньор на женския отбор на ЦСКА. В този период отбора неизменно е национален шампион, 3 пъти е носител на Купата на България, класира се втори на Европейското клубно първенство в Локхоф – Германия при участие на Италия и на два отбора от Русия (като средната възраст на отбора е 20 – 21 години); става носител на Европейската купа на клубните шампиони, като на финала побеждава закономерно респектиращия отбор на Русия.

През 1990 – 1992 година Иван Николов е старши треньор на женския национален отбор и го класира престижно на различни спортни форуми, печели с него 2-ро място на Балканиадата в Турция през 1991 година.

От 1994 година до злокобно подадената му оставка в края на волейболния сезон на 1996 година Иван е треньор на мъжкия състав на ЦСКА, с който е републикански шампион за 1994/1995 година.

Иван направи уникално съчетание – големият състезател израсна в голям треньор.

Капризността на таланта не обича повторенията и затова рядко надареният състезател е и качествен треньор. Иван хармонизира в себе си две големи дарби – съдби: силата на състезателя и силата на треньора.

fanka-shahanova

Фанка Шаханова

Фанка Шаханова е родена е 14.6.1929 г.

Тя е сред участничките в първото държавно първенство по волейбол на България през 1942 г. Играе като разпределителка и е първата волейболистка у нас, спасявала топки с плонж.

Треньорска дейност

Като треньор е спечелила рекордните 22 титли с отборите на столичните Спартак, Септември и ЦСКА.

dimitar-zlatanov

Димитър Златанов

Димитър Златанов Попов роден на 9 ноември 1948 г. в Ихтиман.

Български волейболист, отборен вицешампион по волейбол на Олимпиадата в Москва през 1980 г, единственият българин във волейболната Зала на славата в Холиоук, Масачузетс (САЩ), нападател №1 в света за 1970 г. Женен за Мария Василева, има син Христо Златанов който има мачове за националния отбор на Италия.

Състезателна кариера

От 1969 г. играе за ЦСКА с който девет години е първенец на България, веднъж е шампион на Европа, два пъти е финалист в турнира, един път е трети. В актива му са победи над московските ЦСКА и „Динамо“, над „Динамо“ (Берлин ­ ГДР), чешкия „Дукла“ (Чехословакия е световен шампион през 1966 г.), испанския „Реал“, френския „Расинг“ (Париж), японския шампион „Ямира“ (Токио).

Треньорска кариера

След оттеглянето си от състезателна дейност през 1983 г. става помощник-треньор на Васил Симов в ЦСКА. През 1985 г. е назначен за старши треньор на ЦСКА с които печели 3 титли. През 1988 г. се уволнява и заминава да работи в Италия.

Титли и награди

Европейски клубен шампион с българския ЦСКА – 1969 г.
Купата на носителите на евро купи, с българския ЦСКА – 1976 г.
9 пъти с отбора на ЦСКА Септемврийско знаме носител на шампионската титла в България – 1968 до 1978 години.
Печели сребърен медал от Световното първенство в София през 1970 година.
Печели сребърен медал от Олимпиада 80 в Москва през 1980 година.

stoycho-kraichev

Стойчо Крайчев

Стойчо Крайчев е роден на 06.01.1941 г. в град Харманли.

Образование: Основното си образование завършва в родния си град и след това гимназиалното в гр. София. Завършва и треньорската школа при ВИФ „Г. Димитров”.

Състезателна дейност

Още на 14-15 годишна възраст практикува и се състезава с отбори по волейбол в гр. Харманли. Като гимназист участва също в ученически първенства. Военната си служба започва в танковата бригада „Горна баня - София”, където по време на армейско първенство го откриват треньорите по волейбол на ЦДНВ и го прехвърлят в спортната рота, от където започва и неговото развитие като състезател. Цялата му състезателна кариера преминава само в армейския отбор и печели 6 /шест/ шампионски титли – 1962 г., 1968 г., 1696 г., 1970 г., 1971 г. и 1972 г. През 1969 г. става носител на Купата на европейските шампиони заедно с Васил Симов, Димитър Златанов, Димитър Каров, Александър Тренев, Здравко Симеонов. Същата армейска шестица е основата на националния отбор, който завоюва сребърните медали на Световното първенство през 1970 г. Носител е на Купата на България с ЦСКА 3 /три/ пъти – 1967 г., 1969 г. и 1970 г. Участник във финалната четворка на Купата на европейските шампиони през 1963 г. и 1971 г. Играе два сезона 1973 и 1974 г. в испанското първенство, като защитава цветовете на Атлетико – Мадрид.

Треньорска дейност

Помощник треньор на мъжкия отбор и треньор на юноши във ВК „ЦСКА”. Треньор на мъжките отбори на ВК „Металик” гр. Сопот и Димитровград.

Спортни звания и награди: Заслужил майстор на спорта. Носител на златен народен орден на труда. Най-добър нападател в българското първенство през 1969 и 1970 г. и в испанкото първенство през 1973 г.

Пенсионер от 1989 г.

vasil-simov

Васил Симов

Васил Симов е роден на 12 януари 1937 в гр. Перник. Почива на 15 февруари 1997 г. (на 60 г.)

Участник във финала на Световното първенство през 1970 г. в София с екипа на България – сребърен медал. Старши треньор на женския национален отбор – европейски шампион през 1981 г. в София. Европейски клубен шампион, като треньор на женския състав на ЦСКА. Състезател и треньор в италианското първенство.

Състезателна дейност

Състезател на „Миньор“-Перник и „ЦСКА“, София. Дългогодишен национален състезател. Постигнал с националния отбор второ, четвърто, пето и седмо място на световните първенства.

Треньорска дейност

Треньор на мъжкия национален отбор на България през 1982 г. в Аржентина, където се класират пети. Треньор на женския национален отбор на България през 1978 – 1981 г. Ръководените от него състезателки постигат на олимпиадата в Москва бронзов медал, а на европейските първенства в София и Лион – златен и бронзов медал.

Титли и награди

Печели с отбора на ЦСКА София купата на европейските шампиони през 1979 година.
Печели сребърен медал от Световното първенство в София през 1970 година.

kosta-shopov

Коста Шопов

Костадин Кирилов Шопов е роден на 19 октомври 1920 година в София в семейство на будни и замолени родители. Баща му Кирил Шопов - търговец и майка му Йорданка Шопова - домакиня, дават на сина си добро домашно възпитание, научават го на труд и почтен живот. Завършва техническата гимназия „Христо Ботев". От малък Коста играе из дворовете на квартал „Лагера", в близост до Хиподрума и старото игрище „Славия". Тогава, 1930г. са и първите му прищъпулници в леката атлетика, плуванего и „играта от двете страни на мрежата" -волейбола.

Състезателна дейност

Състезател на ЦСКА София. Дългогодишен национален състезател. Състезава се за румънския клуб „Медичина" – Букурещ.

Треньорска дейност

- мъжкия отбор на ЦСКА
- мъжкият и женски национални отбори на България
- мъжкия национален отбор на Турция
- мъжкия и женския национални отбори на Монголия
- мъжкия отбор на „Екзабаши" Истамбул
- мъжкия отбор на „Адана" – Турция

Участва в написването на книгите:

Ръководство по волейбол – К. Шопов, Д Еленков
Ръководство по волейбол за деца и юноши – Т. Чакъров, К Шопов и Д. Гигов
Управление на учебно-тренировъчния процес по волейбол – К. Шопов

 

Успехи

Мъже

Шампион на България

Двадесет и девет пъти Шампион на България 1948, 1949, 1957, 1958, 1962, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1976, 1977, 1978, 1981, 1982, 1983, 1984, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1993, 1994, 1995, 2008, 2010, 2011

Купата на България

Деветнайсет пъти носител на Купата на България1967, 1969, 1970, 1973, 1979, 1981, 1982, 1984, 1985, 1986, 1988, 1990, 1991, 1992, 1993, 2002, 2009, 2010, 2011

Купа на Европейската конфедерация по волейбол (CEV)

ЦСКА достига полуфинал през сезон 2010/11 за Купата на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), след победа над Зираатбанк (Анкара) на четвъртфинала, като пред

Шампионска лига - сезон 2009/10

Участник в Шампионската лига през сезон 2009/10. ЦСКА се класира втори в групата, заедно със Зенит (Казан), но отпада на осминафинал от Асеко Ресовия.

Купа "Атаро Клима"

Два пъти Купа "Атаро Клима" за 2007, 2009

"Финална 4-ка" на КНК

Участник във "Финална 4-ка" на КНК през 1981, 1986

Купа "Филипови 2000"

Два пъти Купа "Филипови 2000" 2009, 2010

КНК

Носител на КНК за 1976 г.

КЕШ

Носител на КЕШ за 1969 г.

Финална 4-ка" на КЕШ

Участник във "Финална 4-ка" на КЕШ през 1963, 1971, 1977, 1985, 1987, 1988, 1990

Успехи

Жени

Шампион на България

Двадесет и два пъти Шампион на България 1978, 1979, 1982, 1983, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1991, 1992, 1993, 1995, 2000, 2004, 2005, 2007,2008, 2010, 2011, 2012, 2013

КЕШ

Два пъти носител на КЕШ 1979, 1984

КНК

Носител на КНК за 1982

Купата на България

Деветнадесет пъти носител на Купата на България 1969, 1976, 1979, 1981, 1982, 1983, 1985, 1986, 1988, 1989, 1993, 1995, 1996, 2000, 2004, 2008, 2010, 2011, 2013

"Финална 4-ка" на КЕШ

Участник във "Финална 4-ка" на КЕШ през 1988, 1989

"Финална 4-ка" на КНК

Участник във "Финална 4-ка" на КНК през 1973, 1976, 1977, 1981, 1991

Scroll to Top