Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.
Очаквайте нашата рубрика всеки четвъртък.
Цано Цанов е сред емблемите на Славия от близкото минало. Един от най-успешните волейболисти на „белите“ в исторически план. Трикратен шампион със столичани, дълги години национален състезател. Част от представителния тим на България, достигнал до сребърен медал от Олимпийските игри в Москва 1980. Освен това е и световен студентски шампион от 1977 в София. Бивш треньор на националния ни отбор. Ето какво сподели Цанов за cskavolley.com по повод съперничеството с ЦСКА и други любопитни моменти.
Г-н Цанов, много битки сте водил с ЦСКА – и като състезател и като треньор. Какво бе усещането и как запазвахте добрия тон?
– Като треньор да победим ЦСКА бе страхотно предизвикателство, защото ЦСКА беше един от лидерите на българското първенство по мое време. Но въпреки това, запазихме страхотни отношения с хората от ЦСКА. Доста контакти сме имали помежду си с имена като Димитър Златанов, Сашо Тренев, Димитър Каров, Здравко Симеонов… Въпреки че винаги сме били противници, винаги сме били приятели. Където и да сме били на лагери, сме си контактували. Най-вече аз съм контактувал с Митко Златанов, защото освен, че бе голям състезател, той е и много добър човек. Много добродушен, много внимателен. Има от по-младите хора още като Боре Кюсев, Любо Ганев, Милчо Миланов, Милчо Натов, Пламен Христов, все хубави момчета. Аз съм контактувал с всички. Такива бяха времената. Никога не е имало вражда между нас. Понеже сме противници да не се уважаваме или да не си помагаме.
Мачовете с ЦСКА ли бяха най голямото изпитание в онези години?
– Почти десет години аз като състезател, три пъти съм успял да победя ЦСКА, за да станем шампиони. И това беше голямо признание. Състезателите от ЦСКА бяха ядрото на националния отбор. Тези имена, които споменах, са идоли във волейбола. Имало е други отбори, но ЦСКА беше основният противник.
Да се спечели титла в онези години, извън ЦСКА и Левски, се е равнявало на чудо…
– Точно така. Когато сме играли финали или мачове от първенството, и имало нерви, имало е закачки. Но никога не сме стигали до пререкания. Който е по-добрият побеждава. Съперничеството оставаше на полето. Аз като треньор на Славия съм побеждавал ЦСКА и ми е било удовлетворение. ЦСКА бе най-добрият отбор. Стигали сме до хубави мачове.
Имате ли емблематичен двубой, който няма да забравите?
– Не бих казал. Винаги когато сме играли с ЦСКА, мачовете са били на високо ниво и сме търсели максимална изява. Но такъв мач имаше например навремето в зала „Сливница“, не си спомням коя година, г-н Караиванов бе старши треньор на ЦСКА и извади Стойчо Крайчев в четвъртия гейм, ние го взехме и той го върна от съблекалнята след това, за да ни победят. Това съм запомнил като един емблематичен случай. Мачовете бяха много хубави. Когато станахме шампиони бяхме хубав отбор. Радвахме се на победата.
Колко беше трудно да се пробие и до националния отбор?
– Аз съм бил десет години в националния отбор. И съм се борил, борил съм се. Трудно се пробиваше там. Ядрото беше от играчи на ЦСКА. И тук там някой от Славия или Левски. Два олимпийски цикъла съм бил. Когато имаш постоянство, труд и отговаряш за изискванията, нещата се получаваха. Бях титуляр в отбора. Имало е и треньорски рокади, може да е имало някои преференции в дадена посока, но важното винаги са били резултатите.
Не е имало очевидни преференции за ЦСКА например?
– Не бих казал. ЦСКА са били в основата на националния отбор, защото бяха европейски шампиони, главата на националния отбор беше от тях, но и волейболисти от Славия, Левски сме били там, били сме титуляри. Признания за уменията. Това са виждали треньорите.
Кои ви бяха по-трудните мачове, като треньор или като състезател срешу ЦСКА?
– Като състезател съм постигнал много във волейбола, пет пъти носител на купата, три пъти шампион на България. Побеждавал съм и Левски и ЦСКА. Бих казал, че като състезател ми е било по-лесно. Като треньор съм се борел, но с по-слаб отбор, стигали сме до хубави резултати, но беше доста по-сложно.
Какво бихте пожелали на читателите на cskavolley.com в днешно време?
– Първо искам да кажа, че Сашо Попов е едно упорито момче, трудолюбиво. Повече от 20 години прави отбор и сега тази рубрика е наистина впечатляваща, с представянето на най-силните ти съперници. Много ми се иска да върнем волейбола ни на нивото, на което беше – борба за европейска титла, за медали, да има повече играчи като Матей Казийски. Да има повече като Борислав Кьосев, Любо Ганев, винаги сме имали и трябва да имаме добри състезатели. Пожелавам повече труд, всеотдайност да стигнем на по-високо ниво. Започнаха да ни побеждават отбори, които не са на нашето ниво. По мое време не се играеше с отбори като Канада, Аржентина, Мексико, това бяха за нас като детска играчка. Ето обаче Турция стана световен шампион при жените. Ние изоставаме. Трябва да търсим да защитаваме имиджа си. Трябва да гледаме да бъдем винаги на ниво, поне в десетката на света.