Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.
Очаквайте нашата рубрика всеки четвъртък.
Ани Узунова е една от емблематичните състезателки на пловдивския Марица. Дългогодишен лидер на състава през 70-те години, утвърдила се като незаменима част и от националния отбор. Във витрината си има европейска титла от 1981 година и бронзов медал от Олимпийските игри в Москва 1980. За кратко е и треньор на Марица. Ето какво сподели Ани Узунова пред нашия сайт cskavolley.com за съперничеството с ЦСКА и емоциите в националния отбор.
Г-жо Узунова, Марица доминира в женското първенство сега, но как бе по ваше време, когато играехте срещу ЦСКА?
– Времената са други. Говорим за 40-50 години назад. В онзи период Марица успяваше да запише някоя и друга победа над ЦСКА, но тогава националният отбор бе изграден с 5 момичета от „червените“, 5 от Левски и аз редом до тях, като състезателка от Пловдив. Цяло лято с националния отбор, с Цеца, Руми, Верка, Ваня Манова, с всички момичета от ЦСКА и Левски. Една случка да ви разкажа. Ние играхме срещу ЦСКА, на панаира. Беше пълно, но беше хладно, публиката остана много възмутена, че е студено, всички стояха с якета. Зимен мач. Хората решиха да протестират и всичко живо запали цигари. Съдията искаше да прекъсне мача, но не го направи. На някои мачове съдията се чудеше дали да не обяви играчите да играят с анцузи. Ама то с анцуг да играеш не си е работа. Та тогава бихме 3:1. Имаме успех и в залата на ЦСКА. Но това бе изключително стойностен отбор. Марица беше вечно младият тим, все взимахме нови и си останахме така. Имаме едно трето място в първенството по мое време.
Предполагам, че са били доста емоционални тези срещи с ЦСКА?
– Да, защото срещу нас се изправяше основна част от националния отбор. Ние бяхме по-опитни в лицето на мен, Таня Рашева и Цанка Симеонова. А те са всичките в националния отбор и шестте. Все едно играехме 6 на 3, защото другите три в нашия отбор бяха по-младички с десетина години. И за нас беше голям успех да бием ЦСКА.
Този тип мачове ли допринесоха за развитието ви като състезател?
– Разбира се! Всеки мач беше много важен. Първенството беше от много отбори. Били сме по четиринадесет, петнадесет тима, дълги пътувания. Турнири се правеха, по една седмица примерно в София. Седем дена, мач след мач. Трудно беше, но хубаво.
Изброихте доста имена от славния състав на ЦСКА от онова време. Какви бяха отношенията ви с тях и не ви ли пречеше конкуренцията?
– Да ви кажа навремето имаше конкуренция, но сякаш нямаше злоба, а сега май е обратното. Просто треньорът решава тези шест ще бъдат в състава и това е. Може някой да е мрънкал, но… Понеже аз винаги съм била в шестицата и някак си не ми е правило впечатление. Пример давам. Заминахме за Бразилия един месец бяхме пет от Левски, пет от ЦСКА и аз. И единия ден играех с Левски, другия с ЦСКА. Няма значение бием, падаме, имахме седем победи и три загуби от бразилките. И сега сме приятелки и редовно се чуваме. Не съм чувствала никаква разлика. По стаите сме си ходили, шиели сме заедно гоблени. Ако някой чете книга, разхвърляме я по всички стаи. Разнасяхме кафета. Никога нищо злобно не е имало.
Как ви се струва днешното съперничество между Марица и ЦСКА?
– Марица са много по-добри. Защото събраха най-доброто, което е в България, а това на мен не ми харесва, отслабва първенството. Има ЦСКА, Левски, донякъде Славия и всичко друго е деца. Няма го това първенство, което ние имахме някога. Академик София, Локомотив София, Варна бяха много силни. Колко пъти сме падали от Варна по 2:3. Гледах всички мачове на Левски и на ЦСКА, всичко което се дава по телевизията и мъжете гледам. Но просто Марица така са събрали всичко от елита в момента на България, че даже не вярвам дори и на плейофите да загубят. До 2:3 гейма могат да стигнат, но се губи смисълът. Отиват във Варна, млади момичета, бият ги на по 6-7 точки. Така не могат да израснат. Нямат срещу себе си висок блок, нямат нападателка да удари силно. Няма го този силен сервис, който бият в международните мачове. Всички гледаме Италия, туркините колко са напреднали. По мое време Турция и Италия не можеха да вземат гейм от нас. Ние изоставаме. В националния отбор е по-различно там състезателките играят навън и се справят. Но не е като някогашното време – получаваш повиквателна и няма „не искам, контузена съм“. Поканена си да бъдеш в националния отбор. А сега не е така. Това е разликата. Тринадесет, четиринадесет състезателки се готвеха, три отпадат, винаги едно ченге трябваше да пътува с нас и единадесет състезателки заминаваха.
Следите ли внимателно първенството?
– Пълен пенсионер и съм на телевизора, като има мач. Гледам вътрешни първенства, мъже и жени. Гледам външни първенства. Абонирана съм за спортни канали и гледам всичко свързано с волейбола. Случвало ми се е да гледам волейбол през деня и като си легна вечер да сънувам волейбол. Емоцията е голяма. Играе ми се, но не може, станахме на седемдесет години, няма как (смее се). Добре, че дават толкова много мачове и на това съм доволна.
Какво пожелавате на феновете и на младите волейболистки пред сайта ни cskavolley.com?
– Гледам аз, че и на Марица имаше повече фенове, ама напоследък хората се отдръпнаха, защото докато отидат до залата и си тръгнат. Мачът свършва много бързо. И аз на последните мачове не съм ходила, докато стигнеш до „Колодрума“ и си тръгваме. Пожелавам им да продължават да подкрепят, въпреки, че гледам залата на ЦСКА е много малка, така и не направиха хубава зала. Имам чувството, че ако направят една хубава зала, ще има повече хора, ще им е по-приятно. Нека феновете да не си изоставят отбора, въпреки, че първенството е слабичко, все един ден ще израснат млади момичета. Състезателите трябва много да тренират, без тренировки нищо не става. Чакам с нетърпение финалите. Надявам се да е интересна битката между ЦСКА и Марица, както и тази на Левски и Славия. Това са четирите отбора, които ми харесват. ЦСКА може да направи и обрат, защото имат много добри треньорки, не че в Марица нямат. Но в ЦСКА гледам много работят, защото имат много голяма разлика от първите мачове през сезона и сега. Всичко се случва, топката е кръгла и е от женски род.