Петър Господарски: Бях в шок, когато ми казаха, че ме викат при мъжете

Петър Господарски е само на 18 години, но вече се превърна в един от любимците на феновете на ЦСКА. Младокът не трепна тогава, когато бе най-важно да запази хладнокръвие. Той се възползва по най-добрия начин от шанса, който получи от Сашо Попов и имаше много важна роля при елиминирането на украинския шампион Епицентър Подоляни за Чалъндж Къп. Централният блокировач даде сериозна заявка с изявите си и тепърва може да слушаме много за него. Петър говори за нашия сайт cskavolleyball.com за усещането да е титуляр в любимия клуб, както и по други теми.

 

Какво е чувството да бъдеш основен играч в любимия отбор на такава крехка възраст?

– Чувството е страхотно. Да попадна в мъжкия отбор и да пробивам към основния състав е невероятно, като сбъдната мечта. Силно се надявах да си извоювам мястото, а не да стане на база контузиите на други от двамата центрове. Но след като съм получил шанс, давам всичко от себе си, за да се представя максимално добре. Важното е, че в тези два мача се представих на добро ниво и помогнах на моя отбор да спечели серията с Епицентър.

Когато стана ясно, че ще бъдеш титуляр в първия мач, изживя ли безсънна нощ?

– Определено усещах голямо напрежение, но и вълнение. Да съм титуляр в европейски мач, е нещо наистина невероятно. Но безсънната нощ определено беше след втория мач и златния гейм. Тогава заспиването бе по-трудно.

Малцина спортисти могат да изживеят подобни емоции в първите си мачове. Обикновено дебютите са в по-протоколни срещи…

– Така е. Срещу Епицентър не се знаеше до самия край кой ще спечели. Включително и златният гейм бе много оспорван, завърши при 16:14 и до последно напрежението бе много голямо.

Кое ти помогна, за да преодолееш стреса и напрежението?

– Смятам – емоцията. Аз съм от по-младите момчета, тепърва влизам в отбора и вярвам, че ролята ми е именно тази – да давам емоция и желание за победа. Виках, скачах, надъхвах останалите, това ми помогна.

Как се чувстваш в състава на ЦСКА, редом до толкова големи имена като Ники Пенчев, Теодор Тодоров, Стойко Ненчев…

– Чувството е страхотно. Много мога да науча от тях и вече го правя. Със сигурност първата ми седмица, когато треньорът ми се обади, за да ми каже, че започвам подготовка с първия отбор, бях разтърсен. Това са хора, които в последните 4-5 години гледах от трибуните и им подавах топките. Беше шок в началото, но колективът ме прие много топло, за което им благодаря.

Имаше ли традиционните шеги и закачки?

– Естествено. Това е нещо, което е очаквано. Но не ме кара да се чувствам новобранец или че не мога да се справя. Когато имам изяви, те ме подкрепят, дори да не съм дал най-доброто от себе си. Това е много важно за едно младо момче.

Сезонът започна през октомври, а ти през ноември си титуляр. Сбъдва ли мечтата си едно 18-годишно момче?

– Категорично. Но сезонът е още в самото начало, предстоят много мачове, включително този в Разлог, в неделя. В залата на Пирин се играе изключително трудно, не бих казал, че е много гостоприемна. Пътят е дълъг и най-важното е да сме живи и здрави, за да се представим по най-добрия начин. В ЦСКА всеки един е важен.

Допитваш ли се до опитните центрове в тима за съвети?

– Разбира се. Опитвам се да взема максималното от всички. Но не само от центровете, а от всеки един пост, защото това са хора с огромен опит, виждат много по-добре играта от мен.

На кой елемент ти е най-трудно?

– Като център ми беше по-трудно в началото блокадата. На мъжко ниво всичко е много по-бързо. Нападателите виждат добре блока и знаят какво да правят. Дори ще дам един пример – когато започнах с мъжете и трябваше да правя блокада на Ники Пенчев, всеки път ми правеше блок-аут. Нямаше ситуация, при която да успея да му се противопоставя. Трябва време и много упорит труд.

Как се разбирате с Никола Великов, който също е от юношите, навлизащи при мъжете?

– Ники прави нещо, което е впечатляващо. Той е по-малък от мен, а играе наистина силен волейбол. Ако го видя за първи път, никога няма да кажа, че е на 17 години. Играем заедно вече 4 сезона при юношите, познаваме се много добре. С него е по-спокойно, защото сме правили комбинациите си хиляди пъти.

Доколко успяваш да съчетаеш училището с мъжкия волейбол?

– Все пак съм в спортно училище и нещата са съчетани много добре. Винаги намирам време да седна и да уча за важни тестове. Може да съм изтощен след тренировка, но знам, че нямам избор и трябва да се справя.

Учителите дават ли ти повече свобода, след като вече си при мъжете?

– Това няма много значение. Разбираемо е, че пътувам повече, което изтощава, но учителите ме разбират. Аз успявам да държа добър успех и гледам да не отсъствам много. Всичко е наред, засега. Когато ме няма знаят, че причината е основателна.

Какви са плановете ти след училище?

– Искам да се запиша в университет, но все още не съм се ориентирал към каква специалност. В момента се концентрирам изцяло върху волейбола и шансът, който ми се дава в ЦСКА.

Как ще останеш здраво стъпил на земята след този фурор с Епицентър?

– Искам да докажа, че не съм имал късмет. Не съм направил нещо извънредно. Знам, че в момента, в който стъпя накриво, ще ме посочат с пръст. Целта ми е да играя спокойно и да продължа да се развивам. Със сигурност и по-опитните в отбора няма да допуснат да си вирна носа. Аз отлично знам, че разликата между юношите и мъжете е много голяма. Мислех си, че знам всичко, но бързо разбрах, че изобщо не е така и тепърва предстои да уча нови неща.

Ще успееш ли да захапеш мястото си в състава, предвид че Стойко и Теодор със сигурност нямат търпение да се върнат на полето?

– На първо време искам да им пожелая да са здрави и да не ме улеснят в тази ситуация. Те ме четат като отворена книга на тренировки, защото имат огромен опит. Но ще опитам да давам най-доброто от себе си всеки път, когато получа шанс.

Предстои тежък мач в Разлог. Като цяло сезонът се очертава да бъде много равностоен. Как ти се струва на теб?

– Със сигурност ще е тежко. Имахме малко трудно начало, но отборите са доста на високо ниво. Миналата година Дунав бе доста по-назад в класирането, а сега имат хубава селекция. Това важи още за Монтана, Нефтохимик и Дея, с Цецо Соколов. Него съм го гледал по телевизията като малък, а ето, че сега е тук, в нашето първенство. Надявам се, че ще се справим. Мачовете с Епицентър показаха, че младите можем да влизаме и да помагаме. Имаме скамейка и желание да покажем какво можем.

Споменавайки Цецо Соколов, с какво усещане излиза едно младо момче срещу такива имена, на които доскоро се е радвал от трибуните, а сега трябва да им прави блокади?

– Много съм щастлив, че имам такава възможност. Говорейки за Цецо Соколов, за мен ще бъде наистина страхотно преживяване, ако мога да играя срещу него и да опитвам да го спра. Ако мога да кажа на 10-годишното си аз, че един ден това ще е възможно, едва ли ще ми повярва. Има напрежение и огромно вълнение.

Автограф ли да му искаш или блокада да му направиш, такава ли е дилемата?

– Естествено, че бих искал да му направя блокада. Той е един от най-изявените състезатели в България. Много бих искал да бия, въпреки уважението към него. В кръга на шегата – първо блокада, после автограф. Само така и аз мога да оставя следа и да ме запомнят. Всички знаем, кой е Цецо Соколов. Ще се радвам и моето име да бъде запомнено, но има път, който трябва да измина.

Пожелавам ти успех и тепърва да те виждаме във важна роля, както за ЦСКА, така и в националния отбор.

– Благодаря. Най-вече да има здраве, защото всичко може да се обърне за секунди.

Scroll to Top
Scroll to Top