Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата,за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.
Очаквайте нашата рубрика всеки четвъртък.
Васил Господинов е сред именитите специалисти в женско направление. В рамките на 3 десетилетия той е 6-кратен шампион като треньор на „Левски-Спартак“ и „Левски-Сиконко“ и двукратен носител на титлата начело на „Академик“ София. С множество мачове зад гърба си срещу ЦСКА. Ето какво си спомни пред cskavolley.com за годините на съперничество с нашите състезатели.
Г-н Господинов, какво бе за вас съперничеството с ЦСКА?
– Какво да ви кажа, най-важният за нас мач винаги е бил с ЦСКА. Те ни бяха най-големият конкурент, с изравнени сили. Понякога ние печелехме, понякога те. Предимството в онези години бе за нас, макар и ЦСКА да имаха успехи срещу нас. Уважавам техните състезателки, както и треньорите им. Защото с Васил Симов израснахме заедно и в националния отбор.
Смятате ли, че тази конкуренция ви е помогнала и на вас, за да надграждате като треньор и да се развивате?
– Разбира се. Когато противникът е по-силен, търсиш начин да подобриш собствената си игра и да търсиш слабите му места. Това се отнася за всеки съперник, но най-вече за ЦСКА. Спомням си, когато се провеждаха нашите мачове с ЦСКА, имаше невероятно стълпотворение на зрители, които бяха охранявани с конна милиция. Сега вече не е така, но в онези години това съперничество бе най-значимо за цялата страна. Когато аз играех в мъжкия отбор на „Академик“ съм имал и дрязги с противниците от ЦСКА – Митко Каров, Васил Симов и другите големи имена.
Можете ли да споделите за читателите на cskavolley.com какви обаче бяха отношенията ви извън залата?
– Напълно нормални. Може би е въпрос и на характер, но никога не съм имал директна конфронтация с някой от ЦСКА. Разбира се, закачки на терена е имало много, но извън него винаги е имало много коректно отношение. Както от моя страна, така и от тяхна.
Има ли мачове, които не искате да си спомняте?
– Не бих казал. Имали сме загуби, но в края на краищата, когато човек направи подробен анализ на играта вижда, че мачът е бил реален и каквото е станало – това е. Това че публиката е била по-емоционална в даден момент е нормално, но от моя страна, дори да е имало нещо болезнено като ситуация, е отминавало. Нямам болезнени спомени, победи и загуби, всичко е част от играта.
Бил сте и в националния отбор дълги години. Имало ли е различно отношение към състезателки на ЦСКА или на „Левски“?
– Не, категорично. Поне аз не знам да е имало подобно нещо. При мен никога не е имало деление на клубна принадлежност. Половината момичета бяха от „Левски-Спартак“, другата половина от ЦСКА. Когато аз бях в националния отбор, имахме и две състезателки от Пловдив. И когато ги събирах, винаги сме били единни. Разбира се, получаваха се някои дрязги, но те никога не са били на клубна основа и ги потушавах много бързо.
Кажете за читателите ни, дали това усещаха и самите състезателки?
– Ще ви дам пример – на световното първенство в Перу взех Мая Стоева, бог да я прости, и Верка Стоянова, без да са тренирали. Те не бяха основни състезателки в Италия, но въпреки всичко аз ги взех с отбора, защото знаех, какво могат. Така че да разделям ЦСКА и „Левски“? Никога. Отборът ни бе много сплотен, независимо от всичко. Ще ви дам и друг пример. Трябваше да бием Мексико, за да продължим напред на световното. Губехме с 0:2 и извиках момичетата – „Играйте за България. Никакво отпускане, независимо от моментния резултат“. Заиграхме невероятно, топката спря да пада в нашето поле. Когато започна мачът 20 хиляди викаха за Мексико. Дойде един момент, когато при 2:2 цялата зала викаха „Булгаро, булгаро“. Спечелихме с 3:2, дойде посланикът ни и ми каза „Господине, какво направихте? Ние толкова години с дипломация не можахме да постигнем такова нещо“. Когато се върнахме в България, една от състезателките от „Миньор“ я съдеха, че без тяхно разрешение е преминала в София. Викнаха ме в съда в Перник и от трибуната разказах този случай в Перу. Спечелих й делото. Смятам, че това също говори достатъчно за моето отношение към състезателките.
Имало ли е момичета от ЦСКА, които сте искали в „Левски-Спартак“, но са отказвали, или пък обратното?
– Не бих казал. Ние се отнасяхме коректно един към друг, като съперници. Не сме си мътили водите и да се опитваме да отслабим противника, вземайки някое водещо име. Обратното важи в пълна сила.
Какво бихте казал на аудиторията на cskavolley.com и хората във волейболната общност?
– Отношенията между ЦСКА и „Левски“ са били много тънки, но никога не сме нарушили уважението помежду си. Смятам, че това трябва да продължи и вбъдеще. Всичко започва още от девойки и юноши. Там се възпитават такива ценности. Да, трябва да победиш вечния съперник, но и да го уважаваш.