Сашо Попов: Хебър е флагманът на Пазарджик

ЦСКА трябва и ще има бъдеще, но въпросът вече опира до справедливост, категоричен е специалистът.

Александър Попов говори за “Тема Спорт” ден след историческата титла на Хебър. Президентът на ЦСКА пое тигрите преди 18 дни, за да ги изведе до върха в родния волейбол. Освен за успеха на тима от Пазарджик, той коментира и ситуацията около червените, която продължава да е доста тревожна.

Хари ЛАТИФЯН

Г-н Попов, нека започнем от общата картина – какво означава тази титла на Хебър за българския волейбол и за Пазарджик като град?

– След като е първа за Хебър – за всички хора, които са свързани с този проект е много важна. Усетих го за малкото време, в което съм в града. За мен беше шок това, че цял град може да си поставя цели и да ги преследва. Това, с дейното участие на кмета. Това означава, че такъв модел е не само възможен, а е приложим навсякъде. Един град е избрал флагманът му да бъде волейбол, друг ще посочи баскетбол, трети – театър… Явно че има начин нещата да се случват. Големият въпрос е какво се случва със София?! Определено е важно за цялата спортна общественост това, което се случи.

Ще има ли “всяко чудо за три дни”, или този проект има още накъде да се развива? Питам и по отношение категоричния успех над Нефтохимик, който 4 поредни години ликуваше със златните отличия и бе фаворит в тази серия, с оглед наистина много класната селекция, изградена от български национали.

– Това са два въпроса. Първо – да, със сигурност ще продължи. При това ще се развива в много по-голям обем, което е впечатляващо. За мен е наистина шок. Процесът в Пазарджик ще продължи, а докаде ще се развие е друг въпрос. Там има идея – градът да се гордее със спорта си. На другия въпрос – да, Нефтохимик дълги години доминира в България. Говоря го от първо лице, защото преди няколко години, когато имахме възможност да направим добър отбор в ЦСКА, бяхме на фронтовата линия и те ни отстраняваха постоянно. Знам тяхната стойност и на цялата организация – те са много високи. Беше естествено да спечелят титлата, защото победиха Хебър за Купата и за Суперкупата. Събрани са много класни състезатели, доказали се – първо като спортисти и второ като личности, които имат отборна химия, която бе най-силната им черта. Поради тази причина успехът на Хебър е още по-сладък.

Глътка свеж въздух ли е за българския волейбол един нов шампион?

– Зависи от гледната точка. За Бургас не е, докато за Пезарджик е. Винаги когато се правят инвестиции и се бориш мъжки на спортното поле, това води до дивидент за целия български волейбол.

Какво обаче означава за вас тази титла?

– Разбира се, усещането е различно. Не съм бил в такава ситуация, а и малко хора са били. Аз казах още преди 18 дни, че дойдох, за да помогна. Преди няколко месеца получих предложение да водя Хебър и в момента, в който с ЦСКА отпаднахме от борбата, реших, че това е начин да се отблагодаря на добрите думи на ръководството на клуба, и да се опитам да помогна. Да, беше голям риск и в личен план. При евентуален провал нямаше да нося пълната отговорност, защото не съм водил подготовката, но за мен усещането щеше да е различно. Получи се така, че това се превърна и във възможност да се разшуми за проблемите на ЦСКА и спорта в София. Наистина това се случи, армейската общност се активира. Голяма част от спортната общественост дълги години свикнаха, че ЦСКА има проблеми, но си ги решават по някакъв начин.

И печелят мачове, така че “не е проблем, че има проблем”…

– Именно. Така в един момент започна да се неглижира проблема. За всеки друг клуб, без значение откъде е, би означавало край на съществуване. Но ЦСКА продължава вече толкова време да решава незнайно как такива ситуации. Това не може да продължава вечно. Исках да го покажа. Силите на всички в клуба са към края си. Защото има проблеми – не са само финансови, свързани са със залата. Не е възможно това да не може да се реши.

Ще помогне ли тази титла, като допълнителна доза самочувствие, да продължите борбата за ЦСКА?

– Не съм страдал от липса на самочувствие. Приказвах по-малко пред обществеността, но знам какво и как се прави в ЦСКА, така че това ми е давало самочувствие. Това е проблем на българския волейбол и трябва да бъде решен.

Конкретно за армейската общност – получихте ли вече индикация, че проблемите могат да бъдат решени?

– Получих много обаждания, няма да крия. Но не са конкретни. Въпросът е, че проблемът трябва да бъде сложен на масата и срам-несрам да се признае. Много хора ми се обадиха, не за да ме поздравят за титлата, а за да се интересуват от проблема. Тази съпричастност е много важна.

Тя е важна, но сега пред вас става още по-сложно. Ако не бяхте спечелили титлата – обратно в ЦСКА и всичко по старому. А сега?

– Не е точно така. Пред мен не е имало условия, при идването ми в Хебър. Титлата не е била като задължение. Аз съм очарован от организацията. Трябва да кажа, че хората тук, в Пазарджик, се отнасят към Хебър както беше отношението към ЦСКА преди 40 години. Това е похвално. Институционално, емоционално и всякак – в Пазарджик сега ми напомнят за ЦСКА отпреди гоини. Работят за една цел – първото място, всички като един. Това е въздействащо.

Става ли още по-сложен казусът за вас?

– Той е такъв от много дълго време.

Колко време може да се чака и да се търси, за да се знае дали ЦСКА има бъдеще?

– ЦСКА трябва да има бъдеще. Това не подлежи на въпрос. В най-лошия вариант положението в клуба ще е такова, каквото бе досега. Но това вече никой не го иска. Не става въпрос за пари, а за справедливост. Може би феновете много точно намериха слоган за кампанията си. Не съм конкретен, надявайки се на нормалност и чуваемост, за да не стават големи скандали. Но ако кажа “право куме в очи” нещата, както са, цялата общественост ще занемее за ситуацията, в която се намира волейболния клуб. Но всяко нещо с времето си. Всичко бе катализатор на емоции.

Много благодаря на Хебър за възможността да водим такива интервюта, защото иначе темата “ЦСКА” щеше да бъде спомената сигурно чак септември. Нека не бъркаме нещата. Щастлив съм от успеха на Хебър, от усилията на ръководството и лично на кмета, както и в не малка степен на момчетата, които за краткото време заедно си отвориха съзнанието, за да чуят това, което им казвам и да го направят. Случиха се много хубави неща и нека ЦСКА сега да е втора тема, а скоро ще стане и първа.

Scroll to Top