Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в рубриката „Съперниците ни за нас“ ви представихме редица интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката бе уникална по рода си и с нея искахме да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. През последните месеци научихте за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.
Завършваме нашата рубрика с легендата на Локомотив Пловдив Каспар Симеонов. Той бе един от най-бележитите волейболисти на клуба от 70-те и 80-те години. Част от националния ни отбор, спечелил сребърните медали на Олимпийските игри в Москва през 1980 година. Ето какво сподели Каспар Симеонов пред нашия сайт cskavolley.com за съперничеството с ЦСКА и емоциите от годините назад във времето.
Г-н Симеонов какви спомени изплуват в съзнанието ви, говорейки за борбата, която водихте с ЦСКА?
– Връщате ме в далечната 1972 година, когато ме включиха в мъжкия отбор на Локомотив. Играхме в зала „Сливница“ и изпитвах голям респект към тях, особено след световното първенство през 1970 година. Защото съставът на ЦСКА в основната си част бе и този на националния отбор. Тогава срещу мен бяха Димитър Златанов, Митко Каров, Сашо Тренев, Стойчо Крайчев, Иван Иванов, да не забравя някой. Изключителен отбор, който спечели две европейски титли. През годините сме се срещали много пъти и само веднъж през моя състезателен път сме успявали да ги победим. От школата на Локомотив Пловдив имаше доста играчи, които после продължиха пътя си в ЦСКА – Иван Иванов, Ваньо Аршинков, Иван Сеферинов, Стоян Гунчев, Кольо Запрянов… когато Иван Иванов се върна при нас 1978-а, успяхме да вземем един мач за всичките 20 години, в които играх – бихме с 3:2. В залата имаше около четири хиляди зрители, играехме в „Панаирни палати“. Стана грандиозен спектакъл за Пловдив. Изключителни състезатели бяха в ЦСКА. С чувство на умиление и радост се връщам към тези години, защото това не бяха просто големи волейболисти, но и големи хора.
Това ли е мачът, който никога няма да забравите?
– Това е, разбира се. Ние се радвахме като вземем гейм, защото в моите години доминираше точно ЦСКА. След това стана Левски, после Славия. Първенството обаче бе много разнообразно и имаше центрове, които сега не виждаме – Перник, Кърджали, Враца, Русе… Сега положението се стесни малко, но без държавна намеса няма как да стане. Без специален закон за спорта за финансирането, нищо няма да се получи. За съжаление нашата методика, която дадохме в Италия, благодарение и на доста волейболисти на ЦСКА, които поставиха основите там, се отказахме от нея.
На фона на жестоката конкуренция от столицата, как успяхте да стигнете до националния отбор?
– Борбата беше жестока. Бях в националния отбор от 76 до 81 година. Там бяха Левски, ЦСКА, Славия и Каспар от Пловдив. Имаше много голяма конкуренция и за мен беше гордост да съм част от този състав. И сега не мога да си обясня, че се говори за договори, някой не искал да играе, жена му на друг не го пускала, трети се пазел. Това е неприемливо. Поканата да участваш в националния отбор е едно от най-великите неща за един спортист. Да си част от подготовката, дори не само за състезания, е невероятно. А аз имам Олимпийски игри, четвърто и пето място на Европейско първенство. Беше невероятна гордост, изграждахме колектив от 18-20 човека. И сегашните откази не си ги обяснявам. Малко патриотизмът се загуби при нас, а той е много важна част за всяка една сфера на живота.
Като част от националния отбор сред „чужди“, как ви приемаха? Имаше ли групички?
– Не, нямаше. Всичко бе подчинено на успеха на националния отбор. Не мога да се оплача от моите колеги, прекрасни хора. Като по-млад бях част от спортното училище в Пловдив, една ковачница за кадри, която беше разсипана в този преход. В този ред на мисли поздравявам Сашо Попов че успя да запази ЦСКА в годините на разпарчетосване. В лицето на Димитър Златанов имах олицетворение на спортист и човек. Имаше голяма разлика между нас в годините, но от него, Цано Цанов, Каров, Емил Вълчев, само съм се учил и са ми помагали изключително много. Голям резултат в спорта не може да се постигне без добър колектив. През тези 5 години изживяхме много успехи и разочарования, но изградихме колектива, който достигна един от най-големите върхове в историята с второто място в Москва.
Макар и от разстоянието Пловдив – София, кои ви бяха най-близки приятели от ЦСКА?
– Все още съм приятел с доста хора, но най-близки ми бяха Стоян Гунчев, който замина от Локомотив в ЦСКА, Иван Иванов, Димитър Златанов, след това и Сашо Тренев, който беше голям майтапчия. Винаги съм бил и в много добри отношения с ръководството на клуба.
Бил ли сте изкушаван да поемете към ЦСКА?
– През 1974 година имаше един юнски турнир в зала „Универсиада“. Тогава при мен дойде Тодор Симов и ми каза „Виж какво момче, ако искаш да продължиш, трябва да дойдеш в ЦСКА“. Но тогава ръководството на Локомотив взе решение, че само Ваньо Аршинков ще замине. Така останах в Пловдив. Каниха ме и втори път, два пъти ме викаха в Славия, но останах верен на Локомотив. И съм такъв все още. Надявам се, че в близките години ще се възроди школата на този клуб, защото тя е дала много и може да продължи да го прави.
Предстои прехвърляне на Марек от Дупница в Пловдив…
– Скептично настроен съм. Локомотив е марка и не виждам как може така да се прави. Никой не ме е викал, не ме е питал. Но живеем в динамични времена, всичко е възможно. Как така аз от Пловдив ще дойда в София и ще се кръстя ЦСКА? Не го разбирам това. Дупница може да се премести, но да се казва както си иска, не и Локомотив. Без хора от сърцето на този клуб, не ми се струва редно. Но тук нямаме нищо, последните 10 години унищожихме една школа, създадена преди 70 години. Която е била при юношите доминираща в цяла България. Това могат да го потвърдят и колегите от София.
Какво бихте казал на читателите на cskavolley.com като пожелание?
– На първо място здраве. Трудни времена са, виждате какво става в света, война в Украйна, война в Газа, Иран, тероризъм, искат се здрави нерви и вяра в бъдещето.