Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.
Очаквайте нашата рубрика всеки четвъртък.
Галина Станчева е сред най-успешните ни волейболистки в исторически план. Тя е 9-кратна шампионка като състезател с екипа на Левски. Дълги години част от националния ни отбор, с който печели европейски златен медал и трето място на Олимпийските игри в Москва. Ето какво си спомни тя пред cskavolley.com за годините на съперничество с нашите състезателки.
Г-жо Станчева, какво бяха за вас сблъсъците с ЦСКА?
– Това бяха общо взето финалите, както на първенството, така и на Купата на НРБ. Тогава така се водеха. Общо взето с тях сме играли най-вече за титлата. Не че не е имало такива срещи с Академик или Славия, но основно съперник ни бе ЦСКА. Винаги когато се играе финал, емоциите са по-добри, различни.
Какви чувства пораждат тези спомени?
– Много добри. Това са все позитивни емоции, множество срещи, в които всяка от нас е давала най-доброто, на което е способна.
До колко това съперничество ви помагаше в израстването като състезател?
– Съперничество?! Не знам дали мога да кажа съперничество, защото това бяха мачове, в които изпитвахме основно себе си. Но ние приемахме всеки двубой като специален. И в този ред на мисли, ако искаш да стигнеш до финала трябва да даваш всичко от себе си. Да тренираш сериозно, да изпълняваш всичко, което ти казва треньора, да се развиваш технически и тактически.
Имаше ли във вас допълнителна мотивация излизайки срещу ЦСКА?
– Честно да призная, по-скоро не. Поне от гледна точка на състезател. За публиката обаче бе друго, а това даваше и друго усещане на самото поле. Но… напрежението преди мач си е напрежение срещу всеки съперник. Поне за мен беше така.
Говорейки за cskavolley.com, имахте ли приятелки от съперниковия лагер?
– Разбира се. Играта си е игра. Когато си на терена, всеки гледа да си свърши работата. Гледаш да победиш. След това извън играта ние сме си приятелки. Дори и сега сме си такива след толкова години. Примерно с Руми Каишева, която през повечето време е в Италия, но когато си идва, с нея се виждам по често отколкото с Таня Гогова, която живее на 10 минути от нас. Навремето с Мария Минева, Лили Ленкова. С Мая и Верка бяхме в Италия. Те в един отбор, аз в друг, но постоянно бяхме заедно. Цеца като идва се виждаме и с нея. Поддържаме отношения и сега. Разбира се, веднага след мача нямаше как да започнем да се прегръщаме, но като минат един-два дни и се събирахме. Винаги сме имали приятелски отношения.
Дали и националният отбор всъщност да не е допринесъл за тези приятелски отношения?
– Може и така да е било. Но не сме правили разлика между колежките, които сме били в Левски и другите клубове. В повечето случаи бяха състезатели от ЦСКА и Левски в квотата на националния отбор. Основата беше от Левски и ЦСКА. Там бяхме един отбор. Не е имало „тази цесекарка или тази левскарка“. Такова нещо не е имало. Дори при разпределение по стаите, пак беше така.
А противниковата публика как ви приемаше?
– На мач ЦСКА – Левски е имало и разправии, но като цяло всичко оставаше в рамките на допустимото. Беше си емоция. Публиката беше по-културна от тази, която сега виждам. На волейбол не съм ходила от години, но това което става с футбола е нещо страшно. Волейболът стана различен.
Какво бихте пожелали на читателите на cskavolley.com?
– Да са здрави. Тези, които тренират, да го правят съзнателно. Да имат успехи и дано един ден да ни задминат по успехи и в клубните и в националните отбори.